Сравнителен анализ на рамките на фискалната политика и стимулите за иновации: България в контекста на Югоизточна Европа

1. Изпълнително въведение: Ерозията на предимството на плоския данък

В продължение на почти две десетилетия Република България заложи своята икономическа идентичност и стратегия за чуждестранни инвестиции на един-единствен, силен стълб: фискална простота. Въвеждането на единна ставка от 10% както за корпоративния подоходен данък (КПД), така и за данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) след всеобхватните данъчни реформи от 2007 г. утвърди страната като водеща дестинация за капитали, търсещи ефективност, в рамките на Европейския съюз. Тази политика, характеризираща се с широка база и ниска законова ставка, успешно позиционира България като конкурентен център за производство, аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) и услуги в областта на информационните технологии, като ефективно използва своите предимства в разходите за привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ)¹. Въпреки това, глобалната икономическа архитектура претърпява парадигматична промяна, която заплашва да направи този статичен модел остарял. Сближаването на международната данъчна хармонизация – по-специално прилагането на Глобалния минимален данък по Стълб втори на ОИСР – и засилващата се регионална „субсидийна надпревара“ за активи на интелектуалната собственост (ИС) разкриха структурните уязвимости на неутралната към стимули рамка на България.

Прилагането на Директивата за глобалния минимален данък ефективно определя праг от 15% на ефективната данъчна ставка за големите мултинационални предприятия (МНП), анулирайки 10% -ното предимство на България за същите субекти, които най-вероятно ще извършват високостойностна научноизследователска и развойна дейност (НИРД)³. Успоредно с това, регионалните партньори на България – Румъния, Гърция, Сърбия и Унгария – се насочиха към сложни „умни“ фискални политики. Тези държави преминаха от простата конкуренция по ставки към конкуренция по данъчна база, като използват супер-приспадания, възстановими данъчни кредити и режими на „патентна кутия“ (IP Box) за субсидиране на входните разходи за иновации и намаляване на данъчното облагане върху резултата от интелектуалния капитал⁴.

Този доклад предоставя изчерпателен преглед на данъчния и иновационния пейзаж за НИРД в България спрямо тези географски еталони. Той твърди, че докато България притежава необходимия човешки капитал и цифрова инфраструктура, за да се развие в икономика, основана на знанието, нейният фискален кодекс остава закотвен в епохата на трудовия арбитраж. Липсата на автоматични стимули, базирани на разходите, като супер-приспадания за НИРД, създава измерима „пропаст в субсидирането“, която обезкуражава вътрешното пренасяне на високостойностна ИС. Чрез подробен сравнителен анализ, този документ очертава как стратегическото въвеждане на такива стимули може да послужи като катализатор за България да избяга от „капана на средния доход“ и да постигне устойчив просперитет.

---

2. Макроикономическата и фискална основа на България

За да се разбере необходимостта от реформа, първо трябва да се деконструира текущата фискална среда. Инвестиционното предложение на България исторически разчита на неутралността на нейната данъчна система, а не на целенасочен интервенционизъм. Този подход, макар и да минимизира административните изкривявания, не разполага с механизми за коригиране на пазарните недостатъци, свързани с инвестициите в НИРД, като например пропастта между частния риск и социалната възвръщаемост.

2.1. Рамката на корпоративния подоходен данък (КПД)

Законът за корпоративното подоходно облагане в България установява стандартна ставка от 10%, която остава най-ниската основна ставка в Европейския съюз, което е отличие, което страната споделя с няколко избрани юрисдикции¹. Тази ставка се прилага за облагаемата печалба на български местни дружества и постоянни обекти на чуждестранни лица. Стабилността на тази ставка е крайъгълен камък на националната стратегия за насърчаване на инвестициите, предлагайки предвидимост на инвеститорите, които се опасяват от фискална нестабилност¹.

Простотата на системата обаче е и нейно ограничение по отношение на иновациите. Сегашният ЗКПО не предвижда „супер-приспадания“, при които разходите за НИРД могат да бъдат приспаднати на повече от 100% от действителната им цена⁴. Няма режим на „патентна кутия“, предлагащ преференциални ставки за приходи от лицензионни възнаграждения, получени от патенти или софтуерни авторски права, нито пък има данъчни кредити за НИРД, които биха могли да намалят данъчното задължение въз основа на обема или нарастването на разходите за научни изследвания⁴. Следователно, „подразумяваната ставка на данъчната субсидия“ – показател, разработен от ОИСР за измерване на щедростта на данъчната система по отношение на НИРД – е 0.00 за България⁷. Това показва, че данъчният кодекс е напълно неутрален по отношение на иновационните дейности; той нито ги наказва, нито ги стимулира спрямо други бизнес разходи.

2.2. Въздействието на Стълб втори на ОИСР (Глобален минимален данък)

Критична преломна точка за българската фискална политика настъпи на 1 януари 2024 г., с приемането на Директивата на ЕС за прилагане на правилата на Стълб втори на ОИСР. Това законодателство налага многонационалните групи предприятия с консолидирани годишни приходи, надхвърлящи 750 милиона евро, да бъдат обект на минимална ефективна данъчна ставка (ЕТС) от 15%³.

За България това представлява увеличение на данъка de facto с 50% за нейните най-големи и най-технологично напреднали чуждестранни инвеститори. Съгласно механизма на Стълб втори, ако ефективната данъчна ставка, платена от дъщерно дружество в България, е 10%, крайното дружество-майка (или България, чрез Квалифициран местен минимален допълнителен данък) трябва да наложи допълнителен „допълващ“ данък от 5%, за да достигне глобалния минимален праг.

Стратегическият провал в прилагането на правилата в България беше първоначалният отказ да се въведат Квалифицирани възстановими данъчни кредити (КВДК) или други специфични облекчения, разрешени съгласно Директивата на ЕС³. Съгласно правилата на Стълб втори, КВДК се третират като доход (увеличавайки знаменателя на изчисляването на ЕТС), а не като намаления на данъка (намалявайки числителя), което запазва способността на дадена държава да стимулира инвестициите, без да задейства допълнителния данък. Като пренебрегна модернизирането на своя инструментариум за стимули едновременно с увеличаването на данъка, България ефективно позволи на разходите за правене на бизнес да нараснат за големите изпълнители на НИРД, без да предложи противовес. Това е в рязък контраст с държави като Ирландия или Унгария, които са калибрирали системите си, за да запазят конкурентоспособността си съгласно новите глобални правила³.

2.3. Показатели за иновационно представяне

Последиците от този „laissez-faire“ подход към иновационната политика са очевидни в Европейското табло за иновации (ЕТИ). ЕТИ за 2024/2025 г. класифицира България като „Новоизгряващ новатор“, с резултат от представянето от 45.8% спрямо средното за ЕС⁸. Докато страната има силни страни в конкретни области като „Заявления за дизайн“ и „Заявления за търговски марки“, тя страда от критични слабости в структурната подкрепа за иновации.

Най-осъдително е, че показателят за „Пряка и непряка държавна подкрепа за бизнес НИРД“ е изключително нисък, като се нарежда на предпоследно място сред държавите-членки на ЕС – едва 2.2% от средното за ЕС⁸. Този показател количествено измерва финансовия ангажимент на държавата за намаляване на риска на научните изследвания в частния сектор. Освен това, данните на Евростат показват, че България е имала второто най-ниско бюджетно разпределение за НИРД на човек (€38.3) в ЕС през 2024 г., значително изоставайки от средното за ЕС от €284.7 и регионалните конкуренти като Унгария (€58.7)¹⁰. Тази липса на публична подкрепа принуждава частния сектор да поеме пълната тежест на риска от НИРД, потискайки общата интензивност на иновационната дейност.

---

3. Българската правна рамка за насърчаване на инвестициите

При липса на автоматични стимули в данъчния кодекс, българската държава насочва подкрепата си за иновации чрез Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Прилаган от Българската агенция за инвестиции (БАИ) към Министерството на иновациите и растежа, ЗНИ разчита на система за сертифициране за предоставяне на дискреционни стимули. Този модел се различава фундаментално от основаните на права данъчни стимули на партньорските държави, замествайки законовото право с административен процес.

3.1. Класове за сертифициране на инвестиции

ЗНИ категоризира инвестиционните проекти в класове въз основа на обема на инвестицията и броя на новосъздадените работни места. От решаващо значение е, че законодателството признава стратегическото значение на икономиката, основана на знанието, като определя значително по-ниски прагове за високотехнологични и наукоемки сектори в сравнение с общото производство¹².

Изисквания за Сертификат Клас А:

За общи производствени дейности, сертификат Клас А изисква минимална инвестиция от 10 милиона лева (€5.11 милиона). Въпреки това, за високотехнологични дейности в индустриалния сектор, този праг пада до 4 милиона лева (€2 милиона), а за високотехнологични дейности в сектора на услугите (което включва разработка на софтуер и НИРД), прагът е допълнително намален до 2 милиона лева (€1 милион)¹². Тази диференциация е от съществено значение, тъй като проектите за НИРД обикновено са по-малко капиталоемки по отношение на дълготрайни активи, но по-интензивни по отношение на човешкия капитал.

Изисквания за Сертификат Клас Б:

По подобен начин, праговете за сертифициране Клас Б са намалени наполовина спрямо общата индустрия, изисквайки 2 милиона лева за високотехнологично производство и 1 милион лева за високотехнологични услуги¹².

Приоритетни инвестиционни проекти:

На върха на структурата на стимулите са Приоритетните инвестиционни проекти, които се считат за особено значими за националното икономическо развитие. Докато общите проекти изискват инвестиции, надхвърлящи 100 милиона лева, високотехнологичните индустриални проекти се класират при 50 милиона лева, а високотехнологичните проекти за услуги могат да се класират с още по-ниски суми в зависимост от конкретни критерии¹².

3.2. Измененията от 2024 г.: Въвеждане на парични грантове за НИРД

Ключово развитие в българската иновационна политика настъпи с измененията на ЗНИ от 2024 г., които представляват закъснял, но значителен опит за привеждане в съответствие с регионалните стандарти. Най-съществената реформа беше изричното въвеждане на разпоредби за парични грантове за приоритетни инвестиционни проекти в областта на образованието и НИРД¹³.

Преди това изменение, паричните грантове бяха до голяма степен ограничени до производствения сектор и често бяха обусловени от локализирането на инвестицията в регион с висока безработица. Новите правила отделят подкрепата за НИРД от регионалните различия. Инвеститорите, изпълняващи приоритетни инвестиционни проекти в секторите на образованието и НИРД, вече могат да получават парични грантове, покриващи до 50% от инвестицията в материални и нематериални активи, независимо от региона на изпълнение¹³.

Тази промяна в политиката е предназначена да подкрепи създаването на високостойностни работни места в градски центрове като София, Пловдив и Варна, които исторически не са се класирали за регионална помощ. Механизмът за отпускане на тези грантове обаче остава сложен. Методологията включва многокритериална система за оценяване, която оценява проектните предложения въз основа на фискално въздействие, експортна ориентация, технологичен напредък и интеграция в глобалните вериги за създаване на стойност¹³. За разлика от данъчното приспадане, което се заявява ретроспективно, този грант изисква предварително подаване на заявление, бюрократичен преглед и успешно сертифициране, въвеждайки слой административно триене и несигурност, които могат да възпрат гъвкавите технологични компании.

3.3. Механизмът „Стартъп виза“

В допълнение към ЗНИ е „Стартъп визата“ (технически Сертификатът за високотехнологичен и/или иновативен проект), въведена за справяне с недостига на таланти чрез улесняване на имиграцията на основатели извън ЕС. В исторически план, българското имиграционно законодателство изискваше чуждестранните инвеститори да наемат десет местни граждани за всеки чуждестранен гражданин, което е прекомерно изискване за стартиращи компании в ранен етап¹⁴.

Стартъп визата позволява на граждани на трети страни да заобиколят това изискване и да получат дългосрочно пребиваване, ако желаят да стартират иновативен бизнес, използващ високи технологии. За да се класират, кандидатите трябва да демонстрират валидни патентни права, полезен модел или договор за инвестиция с фонд за рисков капитал за най-малко 100 000 лева (€51,129)¹⁵. Те могат също да се класират, ако са получили „Печат за отличие“ по програмите на ЕС „Хоризонт 2020“ или „Хоризонт Европа“¹⁵.

Докато този инструмент ефективно намалява бариерата за навлизане на човешкия капитал, той е строго имиграционен инструмент. Той не предоставя никакви фискални стимули на самото стартиращо предприятие. Основателят може да получи право да пребивава в София, но неговата компания все още е обект на стандартния данъчен режим без приспадания за НИРД, което означава, че „скоростта на изгаряне“ (burn rate) на техния стартъп е не субсидирана в сравнение с юрисдикции, предлагащи отстъпки или кредити за данък върху заплатите¹⁶.

3.4. София Тех Парк: Инфраструктура без фискална специализация

София Тех Парк е физическото проявление на амбицията на България за иновации. Създаден като държавна компания, той предоставя офис площи, лаборатории и инкубаторни услуги на стартиращи и утвърдени технологични компании¹⁷. Въпреки това, за разлика от „Технологичните паркове“ в Полша или „Свободните зони“ в Сърбия, София Тех Парк не представлява специална икономическа зона с отделни данъчни привилегии.

Наемателите в парка се възползват от екосистемата – близост до компютърния клъстер „Петър Берон“ и суперкомпютъра „Дискавърър“ – но те оперират съгласно същите фискални закони като всяка друга българска компания¹⁷. Няма автоматични данъчни ваканции, освобождаване от ДДС или тавани за социално осигуряване, специфични за наемателите на парка. Стимулите са ограничени до общите разпоредби на ЗНИ, които, както беше отбелязано, изискват значителни инвестиционни прагове, които много по-малки наематели на парка може да не изпълнят.

---

4. Регионален еталон: Румъния

Румъния представлява най-прекият конкурент на България за аутсорсинг и инвестиции в НИРД в автомобилния сектор. Нейната фискална стратегия е агресивно насочена към разходите за труд, справяйки се с основния двигател на разходите за основаните на знанието индустрии.

4.1. 50% Супер-приспадане

Румъния предлага допълнително приспадане от 50% за допустими разходи за НИРД. Това означава, че за всеки €100, похарчени за квалифицирани дейности по НИРД, дадена компания може да приспадне €150 от своята облагаема база на печалбата¹⁸. Този стимул ефективно намалява тежестта на корпоративния данък за иновативните фирми, насърчавайки ги да реинвестират печалбите в развитие²⁰.

4.2. Освобождаване от данък върху доходите от ИТ

Може би най-мощният инструмент в арсенала на Румъния е пълното освобождаване от данък върху доходите на физическите лица (стандартна ставка 10%) за служители, ангажирани в създаването на софтуер²¹. Тази политика се прилага за служители, които притежават бакалавърска степен (и все по-често тези, които в момента са записани в университет) и са наети на специфични длъжности като софтуерен анализатор, програмист или системен архитект.

Това освобождаване има двойна полза. За служителя то значително увеличава нетната заплата, намалявайки стимула за емиграция („изтичане на мозъци“). За работодателя то позволява по-ниска брутна заплата за постигане на конкурентна нетна заплата, ефективно субсидирайки разходите за висококвалифициран труд. Тази политика е широко призната за катализиране на бума в ИТ сектора на Румъния, който сега допринася значително за БВП и износа²¹.

4.3. Освобождаване от данък върху реинвестираната печалба

Румъния също така предоставя освобождаване от корпоративен подоходен данък за печалби, които се реинвестират в технологично оборудване, компютри и периферни системи, използвани за бизнес цели²⁰. Това пряко стимулира капиталовото задълбочаване и модернизацията на индустриалната база, допълвайки стимулите, насочени към труда.

---

5. Регионален еталон: Гърция

Излизайки от десетилетие на икономическа криза, Гърция радикално преработи своята данъчна рамка, за да се позиционира като център за иновации, използвайки фискалната политика, за да се откъсне от зависимостта от туризма.

5.1. 200% Супер-приспадане

Понастоящем Гърция предлага едно от най-щедрите супер-приспадания за НИРД в Европа. Разходите за научни и технологични изследвания се приспадат на 200% (100% действителен разход + 100% допълнително приспадане) от брутния доход⁵.

• Повишени ставки: Скорошни изменения увеличиха тази ставка още повече. За проекти за НИРД, включващи сътрудничество със стартъпи, изследователски центрове или университети, приспадането се увеличава до 215% за малките и средни предприятия (МСП)⁵.
• Въздействие: Това огромно приспадане може да елиминира данъчното задължение за години за фирми, интензивни на НИРД, създавайки мощен щит за паричните резерви, които могат да бъдат реинвестирани в растеж.

5.2. Режимът на патентна кутия

Гърция стимулира комерсиализацията на ИС чрез режим на патентна кутия. Печалбите, произтичащи от експлоатацията на международно признати патенти, разработени от компанията, са напълно освободени от данък върху дохода през първите три години. През следващите седем години печалбите се облагат с намалена ставка, ползвайки 10% намаление⁵. Тази структура насърчава компаниите не само да извършват НИРД в Гърция, но и законно да установят своите високостойностни активи на ИС там.

5.3. Стимули за Ангелски инвестиции

За да стимулира формирането на капитал в ранен етап, Гърция позволява 50% приспадане на капиталовите вноски в стартъпи²³. Това намалява риска за ангелските инвеститори и увеличава наличността на начално финансиране, критичен компонент на иновационната екосистема, който остава недоразвит в България.

---

6. Регионален еталон: Сърбия

Сърбия представлява уникална конкурентна заплаха като юрисдикция извън ЕС. Неограничена от правилата на ЕС за държавна помощ (въпреки че се привежда в съответствие с общите принципи), Сърбия е създала силно агресивна структура на стимули с „двойно потапяне“, насочена към пълния жизнен цикъл на интелектуалната собственост.

6.1. „Двойно приспадане“ за НИРД

Сърбия позволява на компаниите да приспадат разходите за НИРД на двойна стойност (200%) за целите на корпоративния подоходен данък⁶. Това се отнася за преки разходи като заплати на изследователи, материали и специализирано оборудване.

• Значение: Този механизъм драстично намалява ефективната данъчна ставка по време на фазата на разработване на даден продукт, запазвайки паричния поток, когато той е най-необходим.

6.2. Режимът „IP Box“ (Кутия за ИС)

Кутията за ИС на Сърбия е сред най-конкурентните в Европа. Квалифицираният доход, получен от интелектуална собственост, разработена в Сърбия, е 80% освободен от корпоративен подоходен данък⁶.

• Ефективна ставка: При стандартна ставка на КПД от 15%, 80% освобождаване води до ефективна данъчна ставка от само 3% върху лицензионните възнаграждения и доходите от ИС.
• Синергия: Комбинацията от Двойното приспадане (минимизиране на данъка по време на разработването) и Кутията за ИС (минимизиране на данъка по време на реализирането на печалба) създава фискална среда, която е математически превъзхождаща плоския 10% данък на България за бизнес модели с интензивна ИС.

6.3. Стимули за данък върху заплатите

За да привлече таланти, Сърбия предлага 70% освобождаване от данъци върху заплатите и 100% освобождаване от пенсионни вноски за служители, пряко ангажирани в дейности по НИРД⁶. Това пряко адресира разходите за труд, подобно на румънския модел, но го разширява до всички роли за НИРД, а не само за разработчиците на софтуер.

---

7. Регионален еталон: Унгария

Унгария, партньор на България като „Новоизгряващ новатор“, прие стратегия, фокусирана върху възстановими кредити и най-ниската законова данъчна ставка в ЕС.

7.1. Най-нисък КПД и възстановими кредити

Унгария поддържа ставка на корпоративния данък от 9%, малко по-ниска от 10% на България²⁶. По-важното е, че от 2024 г. Унгария премина от система, базирана на приспадане, към 10% Данъчен кредит за НИРД²⁷.

• Възстановимост: Критичната характеристика на този кредит е неговата възстановимост. Ако дадена компания не може да използва кредита, защото има недостатъчно данъчно задължение (често срещан сценарий за стартъпи или фирми във фази на тежки инвестиции), правителството изплаща останалата сума в брой след четиригодишен период (или по-рано за по-малки фирми)²⁷.
• Сигурност: Това осигурява гарантирана възвръщаемост на инвестицията в НИРД, функционирайки ефективно като грант, но администриран чрез данъчната система, предлагайки по-голяма предвидимост от дискреционното финансиране.

7.2. Облекчение на местния бизнес данък

В допълнение към националните стимули, Унгария позволява разходите за НИРД да бъдат приспаднати от базата на Местния бизнес данък (МБД)²⁸. Това намалява тежестта на общинския данък, осигурявайки многопластова структура на стимулите.

---

8. Количествени сравнения и синтез на данни

За да визуализираме разликата във фискалната подкрепа за иновации, можем да синтезираме данните в сравнителни матрици. „Подразумяваната ставка на данъчната субсидия“ (1 – B-Индекс) служи като основен показател за сравнение.

Таблица 1: Сравнителен анализ на фискалните стимули за НИРД (2024/2025)

Характеристика	България	Румъния	Гърция	Сърбия	Унгария
Основна ставка на КПД	10%	16%	22%	15%	9%
Супер-приспадане за НИРД	Няма	50%	100% – 115%	100% (Двойно)	Н/П (Кредитна система)
Данъчен кредит за НИРД	Няма	Няма	Няма	Няма	10% (Възстановим)
IP Box (Патентна кутия)	Няма	Освобождаване от данък (Временно)	Без данък (3 год.) + 10%	80% Освободено (Еф. 3%)	50% Приспадане (Еф. 4.5%)
Стимули за заплати	Няма	0% Данък върху дохода (ИТ)	Субсидии за работни места	70% Освобождаване от данък	Облекчение за социални данъци
Подразумявана ставка на субсидията	0.00	0.16	0.25+	>0.30 (Прибл.)	0.12

Източници: 3

Таблица 2: Показатели за иновационно представяне (ЕТИ 2024)

Показател	България	Румъния	Унгария	Средно за ЕС
Бюджет на правителството за НИРД/Капитала	€38.3	€19.1	€58.7	€284.7
Резултат за подкрепа на бизнеса	2.2% (от средното за ЕС)	Нисък	Умерен	100
Обобщен индекс на иновациите	45.8	32.6	70.4	100

Източници: 8

Данните разкриват категоричен извод: България е единствената страна в тази група с подразбирана ставка на данъчна субсидия от нула. Тази неутралност, някога характеристика на простотата, сега е недостатък в системата, създавайки конкурентно неблагоприятно положение, което насочва високостойностните инвестиции към съседите, които споделят риска от иновации.

---

9. Анализ на пропуските и икономически последици

Разминаването между България и нейните съседи създава специфични структурни уязвимости в българската икономика. Този раздел анализира ефектите от втори ред на пропастта в стимулите.

9.1. „Изтичане на мозъци“ и Структура на собствеността на ИС

Интелектуалната собственост е силно мобилна. Докато физическият акт на НИРД (кодиране, инженеринг) изисква човешко присъствие, собствеността върху получените активи на ИС може да бъде установена навсякъде.

• Проблемът: Без режим на Патентна кутия или ИС няма фискална логика за мултинационална компания да държи своята ИС в България. Ако български екип разработи софтуер, дружеството-майка е стимулирано да прехвърли собствеността на ИС на сръбско или унгарско дъщерно дружество, където доходите от лицензионни възнаграждения се облагат с 3% или 4.5%, вместо с 10% на България.
• Резултатът: България се превръща в „център на разходите“, а не в „център на печалбата“. Местното образувание се възнаграждава на база „разходи плюс“ (разходи + малка надценка), докато по-голямата част от стойността – печалбата от ИС – се натрупва другаде. Това предотвратява натрупването на капитал в българските фирми и ограничава данъчната база до разходите за труд, а не до печалби с висок марж²⁹.

9.2. „Капанът на средния доход“

България проявява класически признаци на капана на средния доход. Заплатите се увеличават, водени от недостига на работна ръка и сближаването с ЕС, което ерозира предимството на ниските разходи, което е привлякло първоначалните ПЧИ³⁰. Производителността обаче не се увеличава достатъчно бързо, за да оправдае по-високите заплати без преминаване към дейности с по-висока добавена стойност.

• Иновациите като изход: Иновациите са основният двигател на Общата факторна производителност (ОФП). Като не субсидира входните данни на иновациите (НИРД), правителството не успява да катализира изходните данни (производителността), необходими за поддържане на растежа на заплатите. Липсата на стимули по същество създава таван за това колко сложна може да стане икономиката, хващайки я в сегменти с по-ниска добавена стойност на глобалната верига за създаване на стойност.

9.3. Административно триене срещу пазарна скорост

Преминаването към парични грантове по ЗНИ¹³ се опитва да се справи с пропастта във финансирането, но въвежда „административно триене“.

• Автоматично срещу дискреционно: В Румъния или Сърбия, данъчните облекчения за НИРД са автоматични права, заявени в данъчната декларация. Това осигурява незабавна сигурност. В България грантът по ЗНИ изисква процес на сертифициране, включващ Министерството, оценяване на заявлението и забавяне на одобрението¹³. За бързо развиващите се технологични компании времето е валута; несигурността и забавянето на заявлението за грант често надхвърлят потенциалната полза, което ги кара да предпочитат юрисдикции с автоматични стимули, базирани на кодекса.

---

10. Пътят към просперитет: Стратегически политически препоръки

Ако България иска да премине от дестинация за аутсорсинг към център за иновации, тя трябва да модернизира своята фискална политика. Въз основа на успешните модели на своите съседи и препоръки от органи като Американската търговска камара (AmCham) и Българската стартъп асоциация (BESCO), се предлага следната пътна карта.

10.1. Препоръка 1: Въвеждане на автоматично супер-приспадане за НИРД

Предложение: Изменете Закона за корпоративното подоходно облагане, за да разрешите супер-приспадане от 150% за допустими разходи за НИРД.

• Механизъм: Компаниите ще приспадат 150% от квалифицираните разходи (персонал, амортизация на инструменти, външни изследвания) от своята облагаема печалба.
• Обосновка: Това привежда България в съответствие с Румъния (50% допълнително) и Гърция (100% допълнително), затваряйки пропастта в разходите. Това е фискално отговорно, тъй като основната данъчна ставка е ниска (10%); „данъчният разход“ (загубените приходи) за държавата е скромен в сравнение с генерираната икономическа дейност.
• Икономическа теория: Както е отбелязано в проучвания на ЕС, 10% намаление на потребителската цена на НИРД обикновено води до съизмеримо увеличение на дългосрочните разходи за НИРД²⁹. Този мултиплициращ ефект би увеличил БВП и заетостта, в крайна сметка разширявайки данъчната база.

10.2. Препоръка 2: Прилагане на Патентна кутия с „Модифицирана връзка“

Предложение: Въвеждане на режим на Патентна кутия, облагащ квалифицирания доход от ИС с 5% (половината от стандартната ставка на КПД).

• Механизъм: Лицензионните възнаграждения и капиталовите печалби от софтуер и патенти, разработени в България, ще бъдат облагани с преференциална ставка.
• Съответствие: За да се гарантира съответствие с Действие 5 на ОИСР BEPS, режимът трябва стриктно да следва „Подхода на модифицираната връзка“, при който ползите са обвързани с дела на разходите за НИРД, действително направени в България.
• Цел: Това би стимулирало вътрешното пренасяне на ИС. Вместо да прехвърлят ИС в Сърбия, компаниите биха я запазили в България, позволявайки на страната да облага печалбите с висок марж, макар и с по-ниска ставка, вместо да губи данъчната база изцяло.

10.3. Препоръка 3: Целенасочено облекчение на данъка върху заплатите

Предложение: Въвеждане на таван на осигурителните вноски или частично освобождаване от данък върху доходите за персонала по НИРД.

• Контекст: България има относително висока тежест на социалното осигуряване. Ограничаването на вноските за изследователите пряко би намалило разходите за заетост.
• Целеполагане: За да се избегне злоупотреба, това трябва да бъде ограничено до служители със STEM степени или тези в специфични NACE кодове (напр. софтуерно инженерство, биотехнологии), подобно на успешния румънски модел.

10.4. Препоръка 4: Използване на приходите от Стълб втори за възстановими кредити

Предложение: Използване на приходите, генерирани от 15% „допълнителен данък“ по Глобалния минимален данък, за финансиране на система за Квалифициран възстановим данъчен кредит (КВДК).

• Стратегия: Съгласно Стълб втори, стандартните данъчни ваканции са неефективни. КВДК обаче се третират благоприятно. Ако България събира „допълнителен данък“ от големите МНП, за да ги доведе до 15%, тя трябва да рециклира тези приходи обратно към тези компании под формата на кредити за НИРД.
• Резултат: Това ефективно неутрализира отрицателното въздействие на глобалното увеличение на данъка за компаниите, които продължават да инвестират в България, превръщайки данъчното задължение в субсидия за иновации.

10.5. Препоръка 5: Трансформация на София Тех Парк

Предложение: Определяне на София Тех Парк като Специална зона за иновации.

• Действие: Предоставяне на автоматична допустимост за ускорена амортизация и ускорено сертифициране „Клас А“ за всички квалифицирани наематели в парка. Това би превърнало активите на недвижимото имущество на парка в истински икономически двигател, увеличавайки плътността на наемателите и насърчавайки клъстерните ефекти, които стимулират иновационните разливи.

---

11. Заключение

България е на критичен фискален кръстопът. 10% плосък данък, някога революционен инструмент за икономическа стабилизация и растеж, достигна границите на своята полезност в контекста на иновационната икономика. Докато регионалните съседи се надпреварват да субсидират бъдещето чрез агресивни стимули за НИРД, фискалната неутралност на България все повече прилича на пасивност.

Данните, представени в този доклад, са недвусмислени: България субсидира иновациите с 0%, докато нейните съседи ги субсидират със ставки между 15% и 30%. В глобализирана икономика, където капиталът и талантът са свръхмобилни, това неравенство действа като мощна центробежна сила, изтласквайки високостойностните дейности към Букурещ, Белград и Атина.

Пътят към просперитет обаче е ясен. Чрез наслояване на „умни“ стимули – супер-приспадания, режими на ИС и облекчение на заплатите – върху стабилната си макрофискална основа, България може да се развие. Тя може да премине от това да бъде „работилницата на Европа“ към това да бъде нейната „лаборатория“, улавяйки пълната стойност на интелектуалния капитал, който нейните хора създават. Приемането на тези препоръки не би просто привело България в съответствие с нейните партньори; то би сигнализирало за решителен национален ангажимент към бъдеще, изградено върху иновации, производителност и растеж с висока стойност.